Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

ДЕН 8: ПОКОРСТВО

Книгата на Авакум завършва с мощен израз на покорство:

Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите, Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си! (Ав. 3:17-18)

Авакум знаеше, че нещата не вървяха на добро. Но той не се отвърна от Бог. Йов, както и Давид, бяха направили подобно нещо няколко хилядолетия по-рано. Божиите omni характеристики едностранно Му дават правото да излива както добри, така и лоши неща върху всички хора. В Матей 5:45 се казва: „Той кара слънцето Си да изгрява над злите и добрите и изпраща дъжд на праведните и неправедните.“

Дисциплината на покорство започва с приемането и разбирането на това кой е Бог. Уилям Буут веднъж казва: „Величието на силата на един човек зависи от мярката на неговото предаване.“ Исус дава пример за това. В Гетсиманската градина Той „падна с лицето си на земята и се помоли: „Отче Мой, ако е възможно, нека се отнеме от Мене тази чаша. Но не както Аз искам, а както Ти искаш“ (Мат. 26:39). Той подчини своята воля на волята на Своя Отец, за когото знаеше, че мислеше доброто на всички. Той се довери на Един, за когото знаеше, че заслужава доверие.

Можем да се смирим, защото сме под силната ръка на Бог, който спасява. Смирението правилно ни поставя там, където трябва да бъдем. Псалм 91:4 ни дава някои страхотни образи за това: „С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.” Ние сме овцете на Неговото пасище, а не обратното. Няма нужда да узурпираме Неговия контрол като Цар и Пастир, защото с Него сме в безопасност и без Него сме нищо.

Позата ни на покорство ни напомня, че като Цар на нашия живот Бог е този, който издава мандати. Покорстовто води до евангелизиране. Ние приемаме и се подчиняваме на всичко, което Бог иска от нас. Евангелизирането е акт на любов, но се основава на заповед, която ни е дадена: „Затова идете и научете всички народи...” (Мат. 28:19). Тази мисъл може да ни ужаси, но е необходимо да помним, че когато се подчиняваме на Бога на цялото човечество, ние никога не сме сами: „И наистина Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).).

Нашето евангелизиране е Неговото евангелизиране. Докато споделяме за Исус, в действителност, Неговият Дух е този, който върши работата. Нашето подчинение, изразено в демонстриране и споделяне на любовта на Исус към другите, е смирен акт на поклонение, който позволява на Божия Дух да се движи в нас и чрез нас.

Въпроси за разсъждение:

• Как намирате покорството: смущаващо или успокояващо? Защо?


• Когато мислите за думата покорство, какво ви идва на ум, мислейки за вашия живот?


• Каква е връзката между покорството и това да бъдеш ученик на Христос?


• Как покорството може да ни води до по-чести и по-ползотворни разговори на евангелизиране?