Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

ДЕН 4: МОЛИТВА

Мартин Лутер веднъж казал: „Да бъдеш християнин без молитва не е по-възможно от това да си жив, без да дишаш.“ Ако погледнем модела на Исус, наистина би било невъзможно да извадим важността на молитвата от една правдива картина на това как изглежда животът с Бог. За Него се знаеше, че се молеше сам и се молеше с другите. Неговият живот беше ясна картина на свързаностс Неговия Отец Бог. В Матей 6:5-8 Исус ни казва как да се молим:

И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]. А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене. И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

Молитвата започва с правилен дух. Защо се молим? За другите? За нас самите? От чувство за вина? Поради нужда? Истината е, че всяко действие има мотивация. Докато изследваме недрата на сърцата си, трябва да кажем истината на Бог. Честната молитва е единственият вид молитва, която Бог желае.

След това започваме с молитва, която е прочувствена и креативна. Тя е поклонение и хваление, ходатайство и изповед. В Матей 6:9-13 Исус напътства учениците Си:

А молете се тъй: ‘Отче наш, Който си на небесата, да се свети[a] Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия.’

Виждате ли какво се случва тук? Исус започва с думите: „А молете се тъй“. Етотака. Това е примерна молитва, която включва хваление, ходатайство, прошение, изповед и молба. Няма правилен или грешен начин, по който да се молим, но това, което никога не бива да забравяме, е молитвата от сърце. Независимо дали става дума за традиционна общоприета молитва или такава, която се ражда в собствения ви ум и сърце, дисциплината на молитвата трябва винаги да ни приближава към сърцето на Исус и Неговата любов към един изгубен и умиращ свят.

Молитвата увеличава страстта. Молитвеното движение 24-7 отдавна поддържа вярата в едноВидение в поетична форма, представящо един радикален възглед за молитвата, която променя всичко. В него намираме следните думи: „С кръв, пот и много сълзи, с безсънни нощи и безплодни дни те се молят, сякаш всичко зависи от Бога, и живеят така, сякаш всичко зависи от тях като хора.“

Тази представа за молитвен живот веднага ни връща обратно към Исус и Неговия модел на молитва. Докато се застъпваме за нашия свят, сърцата ни се приближават до маргинализираните, съкрушените и изгубените. Нашето „Докога, Господи?“ се превръща в действие, тъй като вече не можем да понасяме мисълта, че хората около нас живеят без Единственото нещо, което ще промени всичко: Исус. Чарлз Спърджън изразява желанието на сърцето си по следния начин: „Ако грешници, осъдени за Ада, нека поне да скочат там през нашите тела. Ако ще загинат, нека загинат с ръцете ни около коленете им. Нека никой не отива там без предупреждение или молитва.”

Автентичната, истинска, искрена молитва кара сърцата ни да извират с желание да споделим добрата новина за Исус с онези, които все още са в тъмнина.

Въпроси за размисъл:

• Как гледате на молитвата?


• Кои молитвени модели работят най-добре за вас, когато се приближавате до Бог?
  


• По какви начини можете да включите молитвата в ежедневието си?


• Как можете да използвате времето си за молитва като възможност да увеличите страстта си за евангелско свидетелстване?