Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

Ден 6: Изповед

Не е забавно да признаем, че грешим, особено когато сме ранили дълбоко някого другиго. В издание от 1993 г. на “Днес в Словото” намираме следната история:

В тоалетната на своя лондонски клуб, издателят на британски вестници и политик Уилям Бийвърбрук срещнал Едуард Хийт, тогава млад член на Парламента, за когото Бийвърбрук бил отпечатал обидна статия няколко дни по -рано. “Скъпо мое момче,” - казал издателят, смутен от срещата. "Мислех за написаното и разбрах, че не бях прав. Точно тук и сега искам да се извиня." - Много добре - изсумтял Хийт. "Но следващия път бих искал да ме обидите в тоалетната и да се извините във вестника Ви."

Единственият начин да бъдем в правилни отношения с Бога и другите е да минем през трудния път. Понякога може да не получим прошка от хората, когато се изповядаме. Но с Бога това никога не е така. Първо Йоан 1:9 ни казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Бог винаги прощава.

Дисциплината на изповедта започва със смирено сърце, което иска да бъде простено . В Псалм 32:3 Давид казва: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден;“. Осъзнаваме факта, че не успяваме да бъдем тези, които Бог ни е създал да бъдем. Понякога нашият грях изглежда по-тежък и грозен; Друг път е недоловим и тих. И двата вида огорчават Бог. И двата вида би трябвало да ни накарат да застанем на колене. Просто трябва да се стремим да бъдем в правилни отношения с Бога.

А.В.Тозер, в “Познание за Святото” , го казва по следния начин:

Докато не се видим така, както Бог ни вижда, няма вероятност да бъдем особено обезпокоени от обстоятелствата около нас, стига те да не излизат извън контрол до такава степен, че да застрашават удобния ни начин на живот. Научили сме се да живеем с несвятостта и сме започнали да гледаме на нея като на нещо естествено и очаквано.

Прекрасно е обче, че когато се изповядваме на Бог, Той винаги прощава. Винаги. Само няколко стиха по-късно в Псалм 32 Давид е подтикнат към действие: “Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми.“ (ст. 5). При изповедта ние въздъхваме с облекчение, знаейки, че сме простени. Бог захвърля нашия грях толкова далеч, колкото изтокът е далеч от запада. Простен завинаги.

Що за Бог е този, който никога не таи непростителност и никога не повдига въпроса за нашите беззакония? Това е Богът, когото искаме да познават всички. Това е Бащата на блудния син. След като сме изпитали напълно свободата на прошката, ние проявяваме извънредна благодат и милост към другите. Истинската изповед, която води до пълна прошка, се отразява на всичко, което правим, и на всяка наша връзка. Плодовете на благостта, милостта и кротостта падат от нашите дървета свободно.

И накрая, дисциплината на изповедта ни дава сила да демонстрираме и споделяме евангелското послание с онези, които все още не познават Исус. Големият разказ на Библията прелива от истории за Божията милост и благост към онези, които са съгрешили срещу Бог. Искаме всички да знаят, че те наистина са обичани в Христос и прегрешенията им са опростени. Ние говорим за любовта, която пленява вината и срама завинаги.

Въпроси за размисъл:

• Как намирате изповедта: смущаваща или успокояваща? Защо?


• Как Бог ви е срещал по време на изповед в миналото?


• По какви начини можете да използвате изповедта, за да се приближите до сърцето на Бог?


• Как гледате на ролята на изповедта в личното евангелизиране?