Духовни дисциплини и евангелизиране Пример

ДЕН 2: ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯ

Не е съвпадение, че най-дългата глава в Библията се отнася до Божието Слово (Псалм 119). Всеки един от 176-те стиха се отнасят до Божиите заповеди и закони. Тя е разсъждение, което има в основата си дълбоко вкорененото убеждение, че без Божието Слово и напътствие, ние сме безцелни. Според преводачите на Библията на Уиклиф има приблизително 160 милиона души без достъп до нито едно писание на езика на тяхното сърце, а най-малко 1,5 милиарда души не разполагат с пълната Библия на първия си език. Дори за онези, които имат някакво писание на езика на сърцето си, на много места по света, като различни области, доминирани от исляма, е почти невъзможно да получат достъп до Библията.

Така че започваме с този много основен факт: това да разполагаме с Библията и да можем да четем Библията на езика на сърцето ни, е огромен дар.

Започваме тази дисциплина с благодарност за Божието Слово, което е достъпно за нас. Достъпност на Светото писание.

След това отчитаме факта, че думите, които четем, са боговдъхновени. Евреи 4:12 казва: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ Бог работи чрез Словото Си. На колко от нас се е случвало това пасажи да оживяват в определени моменти, когато преди това просто сме ги прoчитали бегло? Това е Божият Дух в действие.

Молим Бог да ни разкрие сърцето Си, използвайки Словото Му. Какво иска Той за нашия свят? Защо дойде Той изобщо? Ние питаме, Той отговаря. Това е комуникация напред-назад, точно както казва Авакум: „На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори той, И какво да отговорям...” (Ав. 2:1).

Задълбавайки в Писанията, ние непрекъснато навлизаме в тази реалност: Исус дойде да потърси и спаси изгубените. Цялата му цел с нашето създаване беше ние да общуваме с Него, но как могат хората да бъдат в общение с Него, ако никой не им казва как да бъдат в общение с Него (виж Рим. 10:14-15)? Само след няколко глави от Писанието, ние се сблъскваме отново и отново с реалността, че нашият свят умира и се нуждае от Спасител.

Сблъсквайки се с този проблем, най-накрая спираме и питаме Бог: „И така, каква е моята роля в предлагането на Твоята светлина на свят, който тъне в грях?“ Започваме наистина да търсим лична отговорност. Прекарваме време с Бог, отворени за Неговото Слово, за следващи стъпки. Както се казва в Псалм 119:11, ние сме скрили Божието Слово в сърцата си. Ние го съхраняваме за моментите, когато Бог отваря врати за разговори относно евангелието. Докато Божието Слово запълва все повече и повече пространство в живота ни, нашата трансформация започва: самото ДНК на нашия спасяващ Бог се прехвърля към нас; желаем да демонстрираме и споделяме Неговия живот по повече и нови вълнуващи начини.

Въпроси за размисъл:

· Как четенето на Библията влияе на желанието ти да прекарваш повече време с Бог?

· Когато започваш да четеш Писанието, правиш ли го със сърдечна поза, в която очакваш да чуеш от Бог?

· Как твоето четене на Библията е повлияло на личното ти евангелизиране?