Разговори с БогаПример

Господ ни води на паша със Своя глас и ние Му отговаряме с нашия. Не е ли логично, че Този, който се нарича Словото, винаги общува? И че Този, Който ни е създал, за да общуваме с Него, Който се е пожертвал, за да можем да се върнем при Него, и знае какво ще кажем, преди да сме го казали, обича да чува гласа ни, когато говорим с Него?

За щастие този най-смислен от всички разговори никога не се основава на нашата доброта, постижения или качество на нашите въпроси. Привилегията да чуеш и да бъдеш чут се основава само на жертвата на Исус.

Разговорът започва, когато Господ протегне ръка към нас. Бог е Любов и Неговата любов има нужда да протегне ръка. Нашата отговорност е да разпознаем гласа Му и да Му отговорим. Тогава Той вярно отговаря. Междувременно се радваме на Неговото присъствие, покоряваме се и се доверяваме. Мисля, че този разговор е онова, което Павел е насърчил, когато е казал „непрестанно се молете“. Или слушаме Господ, или Му казваме нещо и чакаме в очакване на Неговия отговор. Това е дългът и радостта на живота ни. В крайна сметка откриваме, че не можем да живеем без Господа, Който разговаря. Просто трябва да се молим.

Молитвата е винаги назидателна и укрепваща. Нашият разговор с Бог довежда мъдрост и завещава мир. Когато не знаем как да продължим, молитвата е следващата разумна стъпка. Това е облекчение. Лесно е. Това е почивка.

Да говорим на Бог и да Го слушаме е естественият отговор на нашата нужда да имаме общение с Него - точно сега. Подобно на откровените разговори на Тевя с Бог в „Цигулар на покрива“, ние говорим и слушаме през целия си обикновен ден. Господ винаги ни призовава и чака фокусът ни да се измести. Често съм се чудила защо ни отнема толкова време да приемем тези взаимоотношения. Когато се обърнем, ние сме там сред Него - Отговора.