Разговори с БогаПример

Онези, които желаят по-благи, по-дълбоки разговори с Отца, трябва да се научат да чакат - доверявайки се на Неговата мъдрост, суверенитет, воля и време. Но защо Бог понякога изисква да чакаме? По-долу има няколко сигурни пътя към зрелия, обвързващ молитвен живот, който всички ние желаем, но понякога сме твърде нетърпеливи да чакаме.

Ако можех, бих обявилa този първи принцип с фанфари и червен килим: Добре е да чакаш преди молитвата, като разговаряш с Бог, преди да отправиш молбата си. В тази фаза на разбиране ние се наслаждаваме на присъствието на Бог, за да открием какво има на сърце Той. Чакането демонстрира нашата покорност и уважение към Неговата воля. Имаме нужда от Неговата мъдрост, за да се молим правилно.

Когато учениците помолиха Исус да ги научи да се молят, Той ги научи да казват „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ (Мат. 6:10). Също така можем да започнем молитвата си, като помолим Исус да ни научи да се молим. Когато Той разкрива волята Си на земята, както е на Небето, ние сме в правилната позиция да отправим молба въз основа на това, което за Него ще е удоволствие да предостави. Да искаме по този начин едновременно изпълнява и желанието на собствените ни сърца. Тази практика сама по себе си преобърна молитвения ми живот. Горещо препоръчвам радостите от това да измолиш волята на Бога обратно към Него. В тази предшестваща фаза на обвързване очакваме появата на Господа като Чуден Съветник.

Друг път нуждата да чакаме идва след молбата. Този вид чакане зависи напълно от сезоните. Не винаги е време за получаване. „Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето“ (Екл. 3:1). Очакваният сезон непременно ще дойде, но не и преди да стане време за него. Подходящият сезон, благословен с очаквания отговор на нашите молитви, е двойно красив.

И накрая, чакането в молитва произвежда постоянство, а постоянството е безценно. Тези, които копнеят да бъдат зрели и цялостни, трябва да стъпват по стръмните и криволичещи стълби, които го произвеждат. Библията дори казва, че този стресиращ процес трябва да се посреща с радост! Може в момента да презираме пречистващия стрес, водещ до постоянство, но по-късно не бихме разменили за нищо това, което сме спечелили. Бог ни благославя, като не винаги ни дава възможност да заобиколим процеса на чакане.