Всичко от мен за Негова прославаПример

Призивът на естествения живот

Призивът на Бога не е призив да му служим по някакъв определен начин. Допирът до Неговата природа ще оформи разбирането ми за призива Му и ще ми помогне да осъзная какво наистина желая да направя за Него. Призивът на Бога е израз на Неговата природа, a служението, което ще последва в живота ми, е съобразено с мен и е израз на моята природа. Призивът на естествения живот е дефиниран от апостол Павел: "А когато Бог... благоволи да открие в мен Сина Си, за да Го проповядвам (което значи, чисто и просто, да Го показвам) между езичниците..."

Служението е онова, което произтича от живот, изпълнен с любов и посвещение. Но ако трябва да сме честни, не сме призовани към това. Служението е моят принос във взаимоотношението и представлява отражение на отъждествяването ми с природата на Бога. То става естествена част от живота ми. Бог ме въвежда в правилни взаимоотношения със Себе Си, така че да разбера Неговия призив, за да мога тогава да Му служа доброволно, движен от съвършена любов. Служението към Бога е съзнателният любовен подарък на природа, която е чула призива Му. То е израз на моята природа, а призивът на Бога е израз на Неговата. Така че, когато аз приема природата Му и чуя призива Му, Неговият божествен глас отеква през Неговата и моята природа и двете стават едно в служението. Синът на Бога Се разкрива в Мен и поради посвещението ми към Него служението се превръща в ежедневен начин на живот за мен.

Господи, Словото Ти идва толкова спокойно и всепроникващо - "Ако служи някой на Мен, нека последва Мен", и "Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец." Нека Ти бъда слуга според тези думи.