Всичко от мен за Негова прославаПример

Гласът на природата на Бог

Когато говорим за призив от Бога, често забравяме най-важното, а именно естеството на Този, който ни призовава. Има много неща, които ще отправят призив към всеки от нас днес. Някои от тях ще получат отклик, а други въобще няма да бъдат чути. Призивът е израз на природата на Този, който призовава, и можем да го разпознаем само, ако същата тази природа е в нас. Призивът на Бога изразява Неговата природа, а не нашата. Той своевременно вплита нишките на Своя призив в нашия живот и само ние сме способни да ги различим. Това е достигането на Божия глас директно до нас в дадена ситуация и e безполезно да търсим мнението на някого другиго за нея. Що се отнася до призива Му, нещата трябва да си останат единствено и само между нас и Него.

Призивът на Бога не е отражение на моята природа - личните ми желания и темперамент нямат значение. Докогато разчитам на своите собствени качества и умения, и мисля за какво съм предназначен, няма да мога да чуя Неговия призив. Когато обаче Бог ме постави в правилни взаимоотношения със Себе си, ще бъда в същото положение, в което е бил Исая. Поради голямата криза, която току-що е бил преживял, той е бил толкова отворен към Бога, че Божият призив е пронизал душата му. Повечето от нас не могат да чуят никого освен себе си. Не можем да чуем нищо от това, което Бог казва. Но да бъдем доведени до състояние, в което да можем да чуем призива Му, означава да бъдем дълбоко променени.

"Нека чувам Твоя глас" - това е моята молитва. Отвъд това, което мога да изразя, копнея да Те чувам, да Те усещам, да бъда изпълнен с Твоето присъствие.