Да убиеш криптонит - с Джон БивиърПример

Призивът към покаяние, необходим отвътре и за Църквата днес, всъщност е призив към онова, от което се нуждаем най-много: истинска любов. Липсата на истинска любов в Църквата изпълва нашите служби, служения и домове с две крайности - толерантност и законничество.

Измамата на толерантността е, че тя може толкова много да прилича на любов. Ние използваме Библията, за да дефинираме любовта като търпелива, добра, никога горда, не груба, не изискваща да стане на нейното, и заедно с други атрибути, намиращи се в 1 Коринтяни 13 глава. Въпреки това, любовта на света може да има много от тези характеристики.

Това, което различава християнската любов от светската е, че християнската любов се подчинява на Божиите заповеди. „По това познаваме“, пише апостолът на любовта, „че любим Божиите деца, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди“ (1 Йоан 5:2).

Това означава, че ако съм търпелив, не съм груб, не ревнувам и не се хваля, но изневерявам на жена си или проявявам сексуална аморалност, то аз не ходя в любовта на Бога.

Истинската любов е белязана както от истината, така и от любовта. Истината без любовта ни насочва по пътя на закона, който убива - законничеството. И за съжаление хората реагират на законничеството като завъртат махалото до другата крайност, избягвайки поправлението и библейските предупреждения, които са от решаващо значение за здравето и изграждането на Църквата.

Нека бъдем откровени - призива към мъжете и жените за покаяние изглежда като липса на състрадание, нежност, доброта и любов. И все пак помисли за това: Ако виждам слепец, който се насочва към ръба на скала, от която ще падне и със сигурност ще умре, любовта изисква да му извикам да промени посоката си!

В нашето общество и при мнозина в Църквата такава неподправена любов, която призовава към покаяние, се възприема като фанатична и омразна. Тази крепост се е появила, тъй като мнозина мислят само за живота си на земята, а не във вечността.

Когато помним, че този живот е по-кратък от миг в светлината на вечността, ще живеем по различен начин. Трябва да гледаме на живота в контекста на вечността, за да проумеем истинската любов.

Това е любовта, от която Църквата се нуждае сега - вечната любов, истинската любов - любовта, която ще се изправи срещу греха и ще призове за покаяние, но също така и любов, която е търпелива, мила и нежна.

Хареса ли ти този план? Съветвам те да се потопиш по-дълбоко, като прочетеш книгата ми Да убиеш криптонит .