Да убиеш криптонит - с Джон БивиърПример

Една вечер Джъстин се прибрал вкъщи от работа и открил, че жена му Анджела е гримирана и облечена в красива рокля. Той си помислил, че тя сигурно е планирала нещо специално за тях и ѝ предложил и той също да се преоблече.

Анджела, леко объркана, отговорила: „О, скъпи, излизам с Тони тази вечер. Ще отидем да вечеряме, ще гледаме филм и ще отседнем в хотел Феърмонт. Би трябвало да се върна преди обед.”

„Кой е Тони?!“, попитал Джъстин раздразнено.

"Бяхме гаджета в гимназията", отвърнала тя.

"Какво!? Не можеш да излезеш с него!”

„А защо не?“

„Защото сме женени, отдадени сме един на друг. Не ходим по срещи с други хора! " казал той, като заявил, че това, което предполага, би трябвало да е очевидно.

"Успокой се, скъпи!", отвърнала Анджела. "Ти си моят любимец. Обичам те повече от всички мои стари гаджета, но наистина не можеш да очакваш от мен да не ги виждам повече. От години съм близка с някои от тях, все още ги обичам и искам да се наслаждавам на време, прекарвано с тях. Какъв е проблема ти с това?”

Очевидно това не е истинска двойка. Не можем дори да си представим, че някой може да не разбира, че бракът е едно изключително взаимоотношение. Със сигурност никой от нас не би се оженил за някой като Анджела, който да очаква да продължи да се среща със старите си гаджета.

И все пак много от нас се отнасят към взаимоотношенията си с Исус по този начин.

В Писанието Бог сравнява отношенията ни с Него с брачни взаимоотношения. По същия начин Той говори за отношенията Си с Израел в Стария Завет. Интересно е, че всеки път, когато Бог казва на Израел чрез пророците, че са Му изневерили, става въпрос за идолопоклонство.

Можем да си представяме идолопоклонството като коленичене пред статуи, но всъщност става въпрос за поклонение. Бог е определил какво означава то още първия път, когато е споменато в Писанието, в историята за Авраам и Исаак. Тук виждаме, че то е покорство.

Поклонението не е някаква бавна красива песен. То е покорство. Както и да се “представяме” в църквата, ако не се покоряваме на Бога в ежедневието си, ние не Му се покланяме и всъщност се оказва, че живеем в прелюбодейство като Анджела.

Как това разбиране за поклонението променя начина, по който възприемаш християнския живот?