Разбери своето защо: Намери и изпълни своето призвание Пример

Призовани към смелост

Винаги, когато пристъпваме с вяра, ние поемаме риск. Всеки път, когато се осмеляваме да се надяваме пред лицето на безнадеждността или мечтаем за невъзможната мечта, винаги когато сме готови да опитаме това, което света може да отхвърли като глупаво, ние не правим нито едно от тези неща с абсолютната увереност, че опитите ни ще успеят. Дори рисковете, поети чрез силата на Бог, все още са рискове!

Бог не е помощник на повикване, който прави всяко наше начинание успешно. Част от християнската вяра, част от готовността да мечтаеш означава да си готов да се провалиш. Това означава да сме готови да поемаме рискове за Бог със знанието, че Бог е в контрол, а не ние.

Това е лесно да се каже на хартия, но на практика може да бъде труден и болезнен урок за научаване. И след като сме опарени от един риск, може да бъде невероятно трудно да поемем друг. Страхът от провал може да ни спре. Но ако не поемаме рискове, тогава не живеем живот на вяра и „без вяра не е възможно да се угоди на Бога“ (Евреи 11:6). Да играем на сигурно не е отговор на страха от провал; никога няма да бъдем доволни.

В притчата за талантите, която намираме в Матей 25, господарят е възнаградил слугите, които са били готови да рискуват и да не успеят да увеличат това, което им е било дадено. Този, който е играл на сигурно, заравяйки съкровището си в земята, защото е виждал господаря си като твърд човек — безмилостен подтисник, който не търпял провал — е разгневил господаря си. Тези, които са се доверили на добротата на господаря си, са били възнаградени.

На онези, които са поели риск с вяра и са установили, че надеждите им се сриват обратно на земята, на онези, които са се осмелили да мечтаят, че Бог може да направи нещо ново, но са останали съкрушени и разочаровани, Исус казва: „Браво, добри и верни слуго!“ Браво за мечтата, за желанието да видиш нещата такива, каквито все още могат да бъдат, а не каквито са. Браво, че си излязъл с вяра, въпреки страха и колебанието си. Браво, че се осмели да мислиш, че надеждата може да не е изгубена.

Нашите провали не са провали в очите на Бог. Когато излезем с вяра, ние винаги триумфираме, независимо дали сме успешни според нашите условия. Кой знае как Исус може да използва нашите провали?