Разбери своето защо: Намери и изпълни своето призвание Пример

Призовани да чакат

В един бързо променящ се свят всички сме изправени пред нови сезони в живота си, някои избираме, а други са ни наложени: един етап от живота завършва, за да започне друг; новите кариерни предизвикателства водят до различни работни места; новите възможности променят начина ни на живот.

В тези времена сме склонни да вярваме, че нищо добро няма да излезе от това чакане. Но това е най-ценното време от живота ни в Христос: когато Tой се приближава и работи с нас, за да съчетае волята ни в съответствие с Неговата цел. Този сезон ни позволява да отговорим на Неговия призив за следващата фаза от нашия живот. Този момент е вълнуващ, ако имаме правилното отношение и ако можем да го приемем, вместо да се противопоставяме на предизвикателствата на сезона.

Приближи се до Бог

Бог използва периодите на чакане, за да ни приближава до Себе си, до нас самите и до нашите близки. Толкова много хора са ми казвали, че във времена на несигурност са се сближили не само с Бог, но и със своите съпрузи и с други хора близо до тях. В битката за нашето внимание Бог често ни позволява да преминем през период на бедствие, за да можем да настроим ушите си към Неговия глас и да разпознаем посоката Му.

В един полудял свят ние често поставяме Бог в свръхактивен живот, опитвайки се да го принудим да се вмести в нашите навици. Това никога не става. Периодът на изчакване е време да осъзнаем, че сме се потопили в свят на очаквания и незабавни отговори. Това не е реалният свят. Често Божият начин е - да събуди призвание в нас, но след това да ни позволи да разпознаем, че Неговото най-голямо желание е да се доближи до нас.

В книгата на Исая цар Езекия се е разболял и е получил съобщение от пророк Амос, че скоро ще умре. Царят извикал към Бог за спасение и след кратък период на чакане Бог изпратил Исая да го уведоми, че ще продължи живее. Не е изненадващо, че царят е бил доста облекчен! Но дори преди да бъде излекуван, цар Езекия е започнал да пее песен на хваление на Господа.

В тъмнината на своята несигурност, Езекия се е оказал приближен до Бог – способен да оцени отново благодатта и любовта на своя Спасител.