Надеждата е личност Пример

Поддържане на надеждата жива

Представете си заедно с мен, че Павел седи в тъмна затворническа килия и гледа отвъд решетките към римските пазачи, облечени в униформата на своето време. В Ефесяни 6 той описва цял списък с духовна защита, паралелно с доспехите на войника.

“Облечете пълното Божие въоръжение, за да сте защитени, докато се борите срещу злите стратегии на обвинителя!”

Въпреки че всички части са изключително важни, според мен "шлемът на спасението", за който говори в стих 17, е най-важен в тази битка. Шлемът предпазва ума ни - центърът за управление на нашите чувства, нагласи, емоции и избори - от това да се съгласи с изобилието от нападателни мисли, хвърляни от нашия враг. Без да активираме тази силна защита, ще позволим на чувствата и емоциите си да ръководят нашите нагласи и избори. Трябва да осъзнаем, че надеждата ни е подложена на атака, да посегнем към спасителния си шлем и да го сложим.

Исус спечели нашето спасение - изкуплението ни от вечната смърт и моста ни към Бога Отец, като предложи живота Си вместо нашия. Той ни купи на висока цена и сега ние сме Негови. Често забравяме, че Исус победи смъртта, осигурявайки Надежда, която никога няма да свърши. Да живеем от този дар е най-голямата защита срещу врага, който иска да открадне надеждата ни и да убие вярата ни. Спечеленото за нас спасение определя не само нашето наследство, но и нашата идентичност. Този шлем предпазва блуждаещите ни мисли, като ги връща в съответствие с нашето спасение, докато си спомняме кои сме и какво ни е дал Той.

Всяка надежда, която имаме, може да бъде напълно обоснована само в нашата "надежда за спасение", защото Исус е надеждата за нашето спасение. Неговото спасение от смъртта не е обещание "след края на живота". Изобилният живот - вярата в Него - е обещание, което започва точно сега. Надеждата в Него поддържа вярата ни жива, тъй като ние избираме да определяме очакванията си според Неговия характер - Неговата надеждност, вярност и любов към нас.

Дори ако нишката на собствената ни надежда е тънка и износена, а мечтите и очакванията ни са изчезнали, за нас не е твърде късно! Трябва да се държим здраво за нещо по-силно от собствените ни разочаровани мисли, за нещо отвъд видимото за очите ни. Исус е нашата сигурна спасителна линия, която достига до сигурната котва на Божията любов. Надеждата ще остане жива, когато решим да се хванем с две ръце, защото Неговата надежда ни държи дори когато животът ни е променен, "нормалността" ни е разрушена и очакванията ни не се оправдават.

Скърбим за загубите си, но гледаме напред с надежда. Погледът напред е добър, защото Исус вече е там и чака с нови милости и изобилна благодат за следващия сезон. Той ни кани: "Ела, следвай Ме".

Когато използваме спасението си, за да вярваме, че Бог има нашето утре, ще намерим увереност да посрещнем днешния ден. И когато поемем последния си дъх от тази страна на Рая, следващият ни дъх ще бъде в Неговото славно присъствие. Той е нашата надежда!

Надеждата е практиката да вярваш, че Бог ще те отведе оттук... до там. Надеждата в Него ни превежда отвъд разочарованията на днешния ден и дава уверена надежда за възможностите на утрешния ден, защото Надеждата е Личност.

“А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.”

‭‭Римляни‬ ‭15:13‬ ‭БЛБ

Свържете се с Робин в Instagram @manymeadows или manymeadows@gmail.com

Надяваме се този план да ви насърчи. Разгледайте други ресурси от YouVersion