Надеждата е личност Пример

Надеждата означава чакане, а чакането е трудно

Исая 40:31 БЛБ казва “...но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си”. В същия стих в някои преводи думата чакане се превежда като доверие А в други преводи, думата е надежда. Тогава коя е думата? Да чакаме, да се доверяваме или да се надяваме? Важно е да знаем, защото става дума за обновяване на нашите сили!

Еврейската дума в Исая 40:31 е qavah, глагол, който означава очакване с надежда. Това не е пасивно, бездейно чакане, а активно чакане, очакване, нетърпеливо очакване и упование, подобно на разтревожен бегач на старта на състезание.

Да чакаш с надежда при трудни обстоятелства е много трудно. Ние се идентифицираме с Давид в Псалми 13:1, когато той пита: "Докога, Господи?" Колко време преди скръбта ми да не е осакатяваща? Колко време преди синът ми тийнейджър да спре да се бунтува? Колко време преди невярващият ми съпруг да се обърне към Теб? Докога ще бъда без работа? Колко дълго трябва да търпя тази болка?

Чакането в нашето страдание изисква търпение и издръжливост, които трудно се развиват. Когато тренираме бицепсите си, може да се наложи да започнем с тежест от 5 или 10 килограма с цел да я увеличим, когато станем по-силни, но растежът няма да се случи без усилия. По същия начин, когато решим да упражняваме търпението и издръжливостта си, скоро промеждутъците между нетърпението ни и желанието да се откажем ще стават все по-къси и по-къси, докато духовните ни мускули се развиват. Това изисква да се борим с Бога, отново и отново, да оплакваме мрачните си мисли и сърцераздирателните си молитви към Него, да не се движим напред, а да Му даваме пространство да се движи в нашата ситуация. И Той ще се движи, в Неговото време и за наше добро, ако ние продължаваме да Го чакаме.

В това трудно издържане и очакване Павел ни предлага друг начин да придобием сила: радвайки се с надежда! Той трябва да знае. В Деяния 16 се разказва за времето, когато той и Сила били оковани във вериги и затворени заедно с други, когато молитвите и пеенето им съвпаднали със силно земетресение, което отворило вратите на затвора, "и веригите на всички се разхлабили"! Това е било възможно само защото в страданията си те са очаквали с нетърпение Бога на надеждата.

Той ни предлага същото обещание и ни посреща с благодат и милост, когато най-накрая извикаме изпод развалините на нашето отчаяние: "Избираме Теб! Ти си нашата победа! Ще победим чрез Теб! Ти си нашата единствена надежда.”

Можем да преминем през живота, опитвайки се да оцелеем сами, или можем активно да чакаме Бога, да възложим надеждата си на Него и да придобием нови сили. И когато се колебаем и се проваляме в чакането си или Надеждата ни в Бога угасва заради страховете ни, няма нищо срамно. Той е точно там и ни чака да се покаем за погрешните си мисли и да се обърнем обратно към Него.

Неговата надежда за нас няма край.

“....и не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила.” Неемия 8:10 БЛБ