Време за отдихПример

Не е необходимо да си религиозен, за да знаеш или да спазваш идеята за Съботата - деня за почивка. Ние всички се наслаждаваме на един спокоен почивен ден, може би за да си поспим, да си починем от шума на работното ни място. Но ако си мислиш за Съботата като за тиха неделя, пропускаш най-добрата част - тази, която всъщност ще ти осигури време за отдих. 

Нека да се върнем назад в историята, която ни води до днешния пасаж в Изход, където Бог постановява Съботата. Израилтяните са били роби в Египет в продължение на 400 години и са работели по цял ден, всеки ден. След това те са освободени и са вървели през пустинята още 40 години. И това е времето, когато Бог им дава заповедта да пазят Съботата - да отделят един ден от всяка седмица. 

Бог казва на една група хора, които са работели денонощно в продължение на стотици години и които в този момент се опитват да намерят достатъчно храна насред пустинята, за да нахранят един многохиляден народ, да си вземат почивен ден. Сигурно им е звучало абсурдно! Ако не са работели през деня, те не са се и хранели в този ден.

И все пак Бог е бил намислил нещо. В Изход 31:13 Той обяснява, че пазенето на Съботата ще бъде знак за израилтяните за това, че “Аз съм Господ...”. Бог им казва (и на нас): Аз искам да ви докажа, че можете да ми вярвате. Знам, че се страхувате да не останете гладни. Но Аз ще ви доказвам, седмица след седмица, че можете да Ми вярвате.

Може би знаете остатъка от историята. Бог с вярност откликва на техния страх да не останат гладни, като ежедневно им осигурява храна - манна и пъдпъдъци, дори и в деня, в който иска от тях да си почиват и да не работят.

Божията заповед за почивка всъщност е една покана да Му се доверим. Когато от страх да не нараним чувствата на приятел не можем да откажем поканата му, всъщност можем да се доверим на Бог да запази това приятелство. Когато се страхуваме, че къщата ни е твърде малка или колата е твърде стара, или че дрехите ни са твърде обикновени, можем да вярваме на Бог, че нашата стойност не зависи от тези материални неща. Вместо да стискаме зъби и да преминаваме границите на възможностите си, можем да се доверим на Бог и така окончателно и завинаги да намерим нашето време за отдих.