Границите едно към едноПример

Доброто вътре, лошото вън

Границите ни помагат да разграничим нашата собственост, така че да можем да се грижим за нея. Те ни помагат да пазим сърцето си „повече от всичко друго“ (Притчи 4:23). Ние трябва да държим нещата, които ни подхранват, вътре и да държим нещата, които ни вредят, отвън. Накратко, границите ни помагат да запазим доброто вътре и лошото вън.Те опазват нашите съкровища (Матей 6:19-20), така че да не ги откраднат хората. Те държат бисерите вътре, а прасетата отвън (Матей 7:6).

Понякога лошото е вътре и добро вън. В тези случаи трябва да сме способни да отворим границите си, за да позволим на доброто да влезе и на лошото да излезе. С други думи, нашите защитни стени се нуждаят от врати в тях. Например, ако открия, че имам някаква болка или грях в себе си, трябва да се отворя и да го призная на Бог и другите, за да мога да бъда изцелен. Изповядването на болката и греха ми помага да ги „извадя вън“, така че да не продължават да ме тровят отвътре (1 Йоаново 1:9; Яков 5:16; Марк 7:21–23).

А когато доброто е отвън, трябва да отворим портите си и да го „пуснем да влезе“. Исус сочи към това явление, когато говори за „приемането“ на Него и Неговата истина (Откр. 3:20; Йоан 1:12). Другите имат да ни дадат добри неща и ние трябва да „отворим широко сърцата си“ за тях (2 Кор. 6:11–13). Често затваряме границите си за добрите неща от другите, оставайки в състояние на лишение.

На кратко, границите не са стени. Библията не казва, че трябва да бъдем „зазидани“ за другите; Тя всъщност казва, че ние трябва да бъдем „едно“ с тях (Йоан 17:11). Ние трябва да живеем заедно в една общност. Но във всяка общност всички членове имат свое собствено пространство и собственост. Важното е линиите на собствеността да са достатъчно пропускливи, за да позволяват преминаване и достатъчно здрави, за да предпазват от опасност.

Често, когато хората биват малтретирани докато растат, те обръщат границите наобратно и държат лошото вътре а доброто вън. Докато Мери растяла, тя била жертва на насилие от страна на баща си. Тя не била насърчавана да развива добри граници. В резултат на това тя се затваряла, задържайки болката в себе си; не се отваряла, за да изрази болката си и да я извади от душата си. Тя също не искала да се отвори, за да позволи на подкрепа отвън, която да влезе и да я излекува. Освен това непрекъснато позволявала на другите да „изсипват“ повече болка в душата й. Следователно, когато дойде за помощ при нас, тя носеше много болка, все още беше малтретирана и беше „зазидана“ за подкрепа отвън.

Тя трябваше да промени начина, по който нейните граници работеха. Нуждаеше се от защитни стени, които бяха достатъчно здрави, за да задържат лошото навън, и врати в тези стени, за да освободят лошото насъбрано в душата й, и да пуснат доброто, от което отчаяно се нуждаеше.