Срещите в днешно времеПример

Навигатор за пътуването

Гледайки как се развиват животът и любовта на мнозина днес, виждам страх. Хората се страхуват да не направят грешка. Страхуват се да не изпуснат нещо. Страхуват се да не пропуснат възможност. У други пък виждам гордост - настояват да живеят живота си по свои собствени правила, така че никой да не може да застраши свободата им да се изразяват. Виждам също и похот. Защо да се посвещаваш да обичаш някого емоционално, когато можеш просто да се възползваш от него физически? Страхът, гордостта и похотта са коренът на много от проблемите, които се появяват във взаимоотношенията ни.

Никоя от тези движещи сили не се стреми към любов. Страхът се затваря и отдръпва, докато любовта е открита и дава щедро. Гордостта не би поела риска да открие истинското си "аз" пред другия, докато любовта е готова да бъде уязвима заради него. Похотта заявява на другия, че ти искаш от него само частите, които можеш да използваш, докато любовта обхваща цялата личност - и в най-добрите, и в най-лошите ѝ моменти.

Докато страхът, похотта и гордостта управляват твоите предбрачни взаимоотношения, ти бързо ще се отдалечаваш от здравословната любов. Те ще те водят към това да се изолираш или да създаваш повърхностни връзки, които не почитат Бога. Такава е ситуацията, която виждам в културата ни днес. Виждам поколение, изгубено в бурното море на любовта, което не е наясно как да плава в него и как да избягва капаните на страха, похотта и гордостта. То се носи по течението, блъскано от ветровете и вълните.

В миналото, когато кораб плавал в несигурни води, капитанът трябвало да признае, че не познава достатъчно добре морето там, и че не може да закара безопасно кораба до пристанището. Когато стигал до такова заключение (това било преди дните на модерната комуникация), той трябвало да издигне флаг, с който да сигнализира: "Нуждая се от навигатор". Когато някой такъв, който добре познавал района, виждал флага издигнат на мачтата, скачал в малката си лодка, плавал до кораба и се качвал на борда.

Навигаторът поемал контрола над плавателния съд и го насочвал безопасно през скалите и плитчините до пристанището. За да сигнализира на другите навигатори, които биха могли да помогнат, че вече няма нужда от тях, корабът издигал друг флаг - наполовина червен, наполовина бял. Този флаг заявявал: "Имам навигатор". Нямало нужда от друг и местните можели да бъдат спокойни, че този кораб е в сигурни ръце.

Сред несигурните морски води на твоите предбрачни взаимоотношения ти също можеш да се придвижваш сигурно напред. Можеш да вдигнеш белия флаг, че се предаваш и да признаеш, че "се нуждаеш от някой да те води", който ще те направлява далеч от опасностите, които са точно под повърхността. Можеш да вдигнеш и флага на посвещението, който казва на света: "Аз имам навигатор", и след това да избереш да следваш само него.

Бог е Този, Който те е създал, и единственият, Който може безопасно да те заведе у дома. Библията ни казва, че Той е любов (виж 1 Йоан 4:8). Така че в твоите предбрачни взаимоотношения днес трябва да признаеш, че се нуждаеш от някой, който да те води през непознатите води на любовта. Кажи на Бог, че имаш нужда Той да поеме руля и да те направлява. Когато става въпрос за срещи, пътуването ти трябва да започне от тук.

Въпроси за размисъл

Каква роля са изиграли страхът, гордостта и похотта в търсенето на романтичната любов в живота ти? По какъв начин си преживявал любов, която е била здравословна?

Кои са някои от "несигурните води", в които си попадал по отношение на срещите?

Какво означава да вдигнеш бял флаг и да признаеш, че се нуждаеш от навигатор, що се отнася до срещите в живота ти?