Доверие, старание, почивкаПример

Почивай си

Както видяхме през последните няколко дни, доверието е в трудният и в същото време обикновен акт на признание, че не ние сме основно отговорни за добрите резултати от нашата работа - Бог е. Веднъж след като сме направили тази критична първа стъпка, със сигурност е правилно да се трудим усърдно, да използваме дадените ни от Бог таланти, за да изпълним призванието си. Но как да разберем дали вършим и двете - да се доверяваме и да се стараем? Усърдната работа е лесна за забелязване. Намира се в нашите електронни пощи, в нашите списъци за неща, които да свършим и в нашите разхвърляни умове. Но как да разберем дали наистина се доверяваме на Бог, вместо на себе си, за да произведе Той резултати? Вероятно най-добрия индикатор за това е - дали сме или не сме в покой.

Почивката е това, за което всички жадуваме. Не е трудно да разберем, че почивката означава повече от това просто да прекарваме време извън офиса. Когато границите между работа и дом са почти изцяло размити, може да изглежда невъзможно да се изключим, физически и умствено, от изискванията на непрестанната продуктивност. Даже когато сме си у дома, ние проверяваме имейли, Инстаграм, календара си и други подобни. Все нещо правим. Нямаме спокойствие.

Как можем да намерим покоят, за който всички ние така отчаяно копнеем? Св. Августин ни предлага отговор: "Нашите сърца са в безпокойство, докато не намерят покой в Теб." Ние ще бъдем неспокойни, докато не се успокоим единствено в Бог. Това значи, че докато се трудим усилено, трябва да се уповаваме първо на Бога, който през вековете е бил Верен да промисля за Неговите хора. Ако уповаваме на Божия характер и използваме мъдро талантите, дадени ни от Него, то ние ще можем и да си почиваме, знаейки че резултатите са в Неговите ръце, че Той е в контрол и всичко съдейства за наше добро. С думите на Соломон в Притчи 16:33 - "Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА".

Това е единственият път за истински дълбок покой - поведенчески, умствен и духовен, и той започва с нашето подчинение на създаденото от Бог, изкуство на Святата почивка. С думите на пастор Тимъти Келър: "Ние трябва да мислим за Святата почивка като акт на доверие. Бог определи ден за почивка, за да ни напомни, че и Той се труди и почива. Да практикуваш Свята почивка е дисциплиниращ и верен начин да помниш, че не ти си този, който кара света да се движи, който осигурява семейството ти, нито дори онзи, който движи напред твоите работни проекти."

Защо е толкова важно да успеем да управляваме равновесието между доверие и работа? Защото накрая, след като сме уповавали на своите си сили, вместо на Бог, ние или се правим на богове, или крадем Божията слава, всяко от които води до безпокойство. Християнино, бъди смел! Тези Библейски заповеди не си противоречат. Ти си призван да се доверяваш на своя Бог и да се трудиш усърдно. И когато достигнем до това равновесие, ще можем и да си почиваме добре, знаейки че сме в правилните взаимоотношения с Този, който ни е призовал.

Ако този план ти е бил интересен, вероятно ще ти хареса и моето ежеседмично посвещение, спомагащо за по-дълбока връзка между Евангелието и твоята работа. Регистрирай се безплатно тук.