Последната стрелаПример

НЕ СПИРАЙ, ДОКАТО НЕ СВЪРШИШ

Концепцията за Последната стрела ми хрумна, когато размишлявах върху история от живота на пророк Елисей в Еврейските писания. В тази история Иоас е царят на Израел в разгара на мащабна война, който е потърсил мъдростта и съвета на Елисей как да победи армиите на Юда.

Елисей е казал на Иоас да „вземе лък и няколко стрели“ и след това да „вземе лъка в [своите] ръце.“ След като е казал на Иоас да изстреля една от стрелите през прозореца, гледащ на изток, той е заявил, че Иоас ще победи в битка. Но тогава Елисей му казал да вземе останалите стрели и да ‘удари земята’.

Иоас ударил земята три пъти, преди да спре и съвсем неочаквано Елисей му се ядосал. „Трябваше да удариш земята пет или шест пъти; тогава щеше да победиш Арам и да го унищожиш напълно. Но сега ще го победиш само три пъти.“ И тук историята свършва.

Иоас започнал с обещанието за пълна победа и след това се оказал получател на много по-малко. И всичко се основавало на едно решение: той ударил земята три пъти и след това спрял. Казано по друг начин, той се отказал. За Елисей поразяването на Иоас със стрела било свързано със способността му да получи пълната мярка на Божието намерение за него и когато той се отказал, победата била загубена.

Това ме кара да се чудя колко пъти в живота си съм мислил, че съм се провалил, но всъщност единственото нещо, което се е случило, е било че съм се отказвал. Когато стигнеш до края на живота си, ще можеш ли да кажеш „Дадох всичко, което имах“, или ще имаш кухо чувство в душата си, че си се отказал твърде рано, че си очаквал твърде малко, че не си изстрелял последната стрела? Поеми ангажимента да не спираш, преди да си приключил, защото ти наистина спираш, преди Бог да е свършил.

Има ли области в живота ти, в които твърде лесно се отказваш? Можеш ли да идентифицираш модели в миналото си, когато си мислил, че си се провалил, а всъщност си се отказвал? Какво те кара да искаш да бъдеш човек, който напълно живее живота си и умира с празен колчан?