Човекът на кръста в средата: 7-дневен план за ВъзкресениеПример

КРЪСТЪТ ОТВАРЯ ОЧИТЕ НИ

„А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек беше праведен.“ ЛУКА 23: 47 (VBG)

Ние сме разбрали смисъла на кръста, само ако ни е променил лично.

След като Исус „издъхна” (Лука 23:46), Лука записва реакциите на тези, които са бяха свидетели на разпятието. „И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди” (ст. 48). Да, имаше тъга, но след като спектакълът свърши, те си тръгнаха, за да продължат живота си. Стих 49 след това ни разкрива, че „всички Негови познати … стояха надалеч и гледаха това“ – и можем само да си представим какво е минавало през ума им. Но най-поразителната и най-лична реакция, която Лука улавя, е тази на римския стотник, който, виждайки какво се случи, „прослави Бога, като каза: „Наистина този човек беше праведен“ – или, както го превежда един друг превод на Библията „невинен“.

Тук, сред всички тези лицемерни религиозни лидери, цинични владетели и безчувствени минувачи, има искрица светлина. Може би последният човек, от когото бихме очаквали да види истината – човек без предишна връзка с Исус, без опит в изучаването на Стария завет и без предразположеност към Божиите неща – не само разбра това, което наблюдаваше, но и реагира на него лично. Той видя „станалото“ – думите на Исус, тъмнината, начина на смъртта Му – и осъзна, Този не е обикновен човек. Той се различава от всеки друг човек. Той е напълно невинен, напълно праведен. Наистина, Марк добавя, че стотникът призна, че човекът на кръста е „Божи Син“ (Марк 15:39).

Със своето внимание към детайлите Лука поставя ясен акцент върху това, да видим какво се случи на кръста. Той сигурно се е надявал читателите да си спомнят, че когато Исус чете от свитъка на Исая по-рано в Своето служение, Той каза: „Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените” (Лука 4:18). Наистина, голям акцент, който се среща в Евангелието на Лука, е как светлината побеждава тъмнината – объркването и закоравяването на сърцата и умовете на хората отстъпват пред освобождаващата сила на Божията истина.

Християнство, което отрича централната роля на кръста, никога не може да доведе до спасителна вяра. И макар не винаги да разбираме как Духът се движи, като води мъже и жени до новорождение, нашето послание трябва да бъде винаги едно и също: „разпънатия Христос“ (1 Коринтяни 1:23). Погледът към кръста носи живот за всеки, който откликне на Човека, увиснал на него, и изповедта кой е Той носи възхвала на Бог за Неговото спасително дело. Докато кръстът не стане личен за нас, той е безполезен. И така, кога за последен път просто погледна своя Спасител на кръста и възхвали Бог за него?

• Как Бог ме призовава да мисля „извън рамката“?
• Как Бог пренарежда чувствата на сърцето ми – това, което обичам?
• Какво ме призовава Бог да направя днес?