Да прощаваме на тези, които ни нараняватПример

Живот на прошка

След като научил учениците да се молят, Исус им дал важно прозрение как да пазят взаимоотношенията си в един грешен свят. Той им показал как Небесният Баща вижда техните отношения един с друг, и как да вървят в светлината на Неговата благодат.

Нашият Отец не само ни осигурява насъщния ни хляб, Той ни осигурява и всекидневната дисциплина. Прощаването на грехове в пасажа говори за всекидневното натрупване на лоши постъпки, наранявания и обиди, които са част от живота ни на вяра в един грешен свят. Нашият Отец иска да ни дисциплинира и в тази сфера на живота. Ако станем коравосърдечни спрямо другите и непростителни (тъй като те ни нараняват толкова често), Той е добър в това да ни наказва, докато не се научим да прощаваме. Добър е и в това да ни противопоставя на нашата гордост и да ни напомня собствените грешки.

Да пребъдваме в простителност означава да сме бързи да осъзнаем греха си спрямо другите и да потърсим прошка незабавно. Но също означава и да сме готови и да желаем да простим на тези, които са съгрешили спрямо нас. Такава простителност е възможна, когато имаме предвид какво Отец вече ни е простил в Христа (Ефесяни 4:32). Обидите и нараняванията, които получаваме от другите, са съвсем нищожни спрямо това, което Христос изстрада като резултат от нашия грях спрямо Него.

Да живеем живот на прошка ни позволява да не забелязваме малките грешки и да създадем взаимоотношения, способни да удържат здравословна конфронтация относно сериозни междуличностни грехове. Такъв начин на живот дори може да ни помогне да видим света, пълен с неправда, така, както нашият Отец го вижда - като свят, който се нуждае от Спасител. Тогава можем да заемем своето място в Неговия план за спасение на света, чрез представянето на истината на евангелието в собствения ни живот.