В какво състояние се намира душата тиПример

Защо душата ми има надежда?

Чудил ли си се някога защо на рожден ден духаме свещичките, запалени върху тортата? Във всички случаи, свързани с храненето в нашата традиция, няма друг обичай, според който да насърчаваме човек да духа върху храната ни. Не отиваш в ресторанта, казвайки на сервитьора: “Бих желал една пържола, средно изпечена. Може ли да духнете върху нея, моля? Средно изпечена с гарнитура от слюнка.”

Но именно това е съществена част от всеки рожден ден. Има нещо сбъркано в това. Виждал съм възрастни хора да ядат торта, над която четиригодишните им деца са духнали. Помисли върху това. Ако си наблюдавал как малко дете духа свещички, знаеш добре, че не става дума само за издишане на въздух над сладкиша.

Има и друга традиция, също толкова смущаваща като духането на свещичките - да си пожелаваме нещо. Мислил ли си върху това? Спомням си моя тринадесети рожден ден. Бях в седми клас и Челси, която сега е моя съпруга, беше на партито. Духнах свещичките, а мама се наведе и каза: “Намисли ли си желание, приятелче?”

Бях си намислил - пожелах си Челси да ме целуне. Не казах на майка ми за това. Всичко, което й казах, беше: “Да, мамо.” Но аз желаех, исках и се надявах на целувка от моята възлюбена.

Не се сбъдна. Всъщност сбъдна се - когато се оженихме, тя определено ме целуна и повече дори. Но аз по-скоро се надявах да получа целувката, докато съм в седми клас.

Никога не съм срещал човек, който да изтъква силата на това, което си е пожелал на рождения си ден, като причина за сбъдването на мечтите му. Ако не сме внимателни, може да се окаже, че се отнасяме към изключително важния елемент на надеждата като към нещо, което сме си пожелали на рождения си ден.

Всички вярваме в надеждата, ценим я и я поощряваме. В това няма нищо лошо - от всички хора, именно последователите на Христос би трябвало да бъдат хора на надеждата. Но нека да бъдем честни. Как надеждата ще ни помогне? Защо тя да е по-добра от нещо, което сме си пожелали на рождения си ден? Сама по себе си надеждата не може да победи обезсърчението. Надеждата не може да промени обстоятелствата, в които се намираме. Растат ли заради надеждата ръце и крака и спасява ли ни тя? В края на краищата, надеждата в надеждата изобщо не е никаква надежда.

Надеждата е жизненоважна за човешката душа, но трябва да сме сигурни, че тя се основава на нещо повече от пожелания. Надеждата е толкова могъща, колкото това, с което е свързана.

Това е, което прави надеждата в Исус толкова сигурно и безопасно място за душите ни. Посланието до Евреите казва: “Така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата, където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.” (Евреи 6:18-20 VBG)

Като последователи на Исус, нашата надежда е уникална сред всички останали видове надежда на планетата. Тя не е свързана с нашите емоции, планове, взаимоотношения или пари, а с Исус. Душите ни имат сигурна, трайна и непоклатима опора, на която винаги можем да се подпрем. Неговото Име е Исус и надеждата ни в Него никога няма да бъде посрамена.

Въпроси

Какви неща си си пожелавал, но не са се сбъднали?

Чувствал ли си се обезнадежден? Как това влияе на душата ти, особено когато продължава дълго?

Защо Исус е най-добрият източник на надежда за душите ни?