Какво е истинска любов?Пример

Изкривена представа за любовта





Заедно със Св. Августин можем да кажем, че любовта е най-великото нещо. Но също така с Августин можем да посочим, че доброто, което Бог дава, често бива изопачено, което е самото определение за това какво е зло. Така че дори любовта се изкривява и се фокусира върху себе си. Като грешници ние сме егоцентрични по природа и живеем в един себелюбив свят. Докато се държим самовлюбено, ние пропускаме Неговата любов в живота си.





Нали не искаме да пропуснем това, което е точно под носа ни поради страх, гордост или неверие? Не искаме да изживеем живота си, преминавайки през въртележката на живота, а когато стигнем до края да открием, че ни е убегнал смисълът му.





Съществува една притча, приемала многобройни вариации през вековете. Тя деликатно ни предупреждава, че пропуски, които на пръв поглед изглеждат незначителни, могат да имат тежки и непредвидими последици в бъдеще.





Поради липсата на гвоздей, нямало подкова.


Поради липсата на подкова, нямало кон.


Поради липсата на кон, нямало ездач.


Поради липсата на ездач, нямало съобщение.


Поради липсата на съобщение, нямало битка.


Поради липсата на битка, нямало война.


Поради липсата на война, царството било загубено.





Поради липсата на един гвоздей, светът пропаднал.





Ние може да сме спасени и да отидем на небето само за да открием, че не сме се радвали на пълнотата на Неговата любов тук на земята така, както Той е възнамерявал. Ейми Кармайкъл споделя: "Юлиана от Норич [през 1300-та година] пише: "Божията воля за нас е да приемаме Неговата утеха щедро и безрезервно, но също така Неговата воля е да приемаме проблемите си леко и да не ги считаме за нищо. Да, защото "на сутринта иде радост."""





300 години по-късно Самюел Ръдърфорд пише: "Аз не мога да проумея Христовата любов. Само ако знаех какво е приготвил за мен, никога нямаше да бъда толкова нерешителен."





Можеш ли да съотнесеш думите на тези стари светци към себе си? Много често ние се затрудняваме да приемем Неговата любов напълно, защото се чувстваме недостойни, отблъскващи или нежелани. Чувстваме дълбоко в душата си, че може би ни убягва най-важното. Но ако ни убегне това, тогава ще изпуснем много благословения и възможности, които Той е приготвил за нас, както сега, така и в бъдеще.