Пътят на АвакумПример

Въведение в Авакум - продължение



Размишленията на автора:

1. Коя тема изпъкна най-силно, когато прочете Авакум 1?

Има една всеобхватна тема: "Защо Бог позволява злото да надделее над доброто?".



Този въпрос е част от съвременния живот. Когато гледаме света, в който живеем, често си задаваме този въпрос. Все пак, в интерес на истината, това не е правилният въпрос. По-добър въпрос е: Какво прави Бог, докато се случва това зло?



2. Защо според теб тази книга е била включена в Канона? Каква мислиш, че е Божията цел в тази глава?



Когато прочетох това, първо обърнах внимание, че Авакум пита Бог, защо Той не се застъпва? Мислите ми бяха привлечени в две посоки: първо, това е смел ход и второ, защо беше толкова смел?



Специално тази глава е проява на милост и любов. Като християни ние знаем, че Бог има върховната власт над всичко, което се е случило или някога ще се случи. Поради това ние се чувстваме така, сякаш ако питаме за неща, които не разбираме, все едно поставяме под въпрос авторитета на Бог.



Това е предназначението на тази книга. Няма проблем да имаме въпроси и да ги задаваме, дори и на Бог. Той никога не е възнамерявал да бъдем безмозъчни дронове или еднакви, отрязани по калъп Християни. Няма проблем да питаме Бог защо нещата са такива, каквито са или дори какво прави Той за това. Отговорът Му към Авакум не е подробен план: става ясно, че Бог знае, че всичко изглежда зле, но го държи в контрол.



3. С какво се занимава това писание във времето на неговото написване?

Навсякъде има граждански размирици. За Израелския народ това е време на страх, тъй като силата на Вавилонците нараства. Те напредват и завладяват народи. Израилтяните се страхуват, че са следващите. Авакум гледа към съседните народи и разказва за благоденствието и военния успех на хора, които Израел счита за неверни. Разбирал е, че са в тяхното полезрение, че Израилтяните са неправедни и да не споменаваме, че Божият закон се пренебрегва и изглежда, като че ли злото се възнаграждава.



4. Как се отнася за времето, в което сме сега?

Нашето поколение е стигнало до точка, в която границата между добро и зло е станала неясна. Горе вече е долу и котките си играят с кучета, така че, кое е правилно? Когато се огледаме, в нас се пораждат въпроси, но страхът ни спира. За някои това е страхът да питат, за други е страхът от отговора. Изводът е да разберем, че можем да питаме, знаейки, че Бог ни държи в ръцете Си и има план. Виждаме, че врагът напредва и Християните по цял свят са атакувани., но има светлина за нас. Авакум е настройка на нашата способност да разговаряме открито с нашия Татко. Един от даровете, които сме получили от Исус, е, че можем директно да отидем при Него за всичко, по всяко време. Говори с твоя Татко, защото Той винаги е загрижен за всичко, което се отнася до теб.



Предизвикателство:

Прочети още веднъж Авакум и се опитай да видиш посланието като надежда за бъдещето.



Когато Авакум пише това, той вижда разрушителния начин на живот на хората около себе си, въпреки това не пожела да отстъпи от Писанията, с които е израснал. В Битие 50:20 пише: "Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора." Това са думите на Йосиф към неговите братя. Те го продадоха в робство и когато отново се събраха, те се страхуваха от неговото отмъщение. Но Йосиф никога не изгуби увереността си в Божия план. От всяка лоша ситуация произлиза нещо положително, дори и да не го виждаме.