Живот на почтеностПример

"Компромис с нашата почтеност"



Изборът на всичко, което не е Божията истина, води до компромис с нашата почтеност. Колкото и малък да е компромисът, той винаги вреди на почтеното сърце. Проблемът е, че компромисът води до оправдания, които от своя страна водят до объркване. Размивайки границата между черното и бялото до сиво, ние си измисляме оправдания защо Божията истина не е нужно да бъде наш водач във всяка ситуация.



Най-лесно е да направим компромис с нашите думи. С тях преувеличаваме истината, разнасяме клюки, казваме безобидни лъжи и даваме гръмки обещания. А след това започват оправданията. Малките лъжи всъщност не са лъжи, нали? Освен това са за предпочитане пред това да нараниш чувствата на някого. Голяма работа! - Нали никой не е наранен. Черното и бялото се размиват до сиво.



Можем да правим компромиси и с действията си. Взимаме нещо малко без разрешение, излизаме по-рано от работа за обяд или си приписваме заслуги за нещо, което не сме направили. След това започваме да се оправдаваме. Не получихме толкова похвали, колкото заслужавахме миналия път, така че... всичко е наред. Те няма да забележат, че нещо е изчезнало, а и могат да си го позволят. Черното и бялото се размиват до сиво.



С всяко извинение, компромис и оправдание Божията истина бива изкривена и нейната позиция в нашия живот се променя. Бог гледа сърцето ни, а не размера на компромиса. Няма сиви зони за Неговата истина, която е черно-бяла.



Компромисът може да изглежда по-лесното решение в даден момент, но Божията истина е тази, която носи живот. Когато думите и действията ни съответстват на това, което вярваме или казваме, че вярваме, изразходваме по-малко време и енергия да се съмняваме в себе си и в притеснение дали някой ще разкрие истината. Компромисите и оправданията замъгляват истината за Божията воля за нашия живот. Избери истината дори когато е неудобно и трудно.