Личностите на Великден: Симон ПетърПример

След пасхалната вечеря Исус помолил Петър, Яков и Йоан да се присъединят към Него в Гетсиманската градина, където Исус отишъл да се помоли. Той им заръчал да Го изчакат и да се молят в този късен час. Те били уморени. Било много късно. Представи си как въртележката на последните няколко дни се отразили на Петър. Вероятно той все още се опитвал да осъзнае зашеметяващата промяна с Юда. Приятелят, на когото се е доверявал, който бил рамо до рамо с тях в продължение на три години, който се отказал от всичко, сега щял да предаде Исус. Той не искал да повярва в това. И така, Петър се унесъл в сън, само за да бъде събуден от вида на пребледнелия, уморен Исус, със стичащи се сълзи и кръв по лицето. Неговите думи пронизали душата на Петър: Не можахте ли да останете будни и да се молите? 

И тогава всичко се случило внезапно. Войници, маршируващи в тъмната градина. Факли и мечове. И . . . Юда, техния приятел, за последно и показно прегръщайки Исус. Целувката на предателството. Петър бил толкова вбесен, изпълнен с адреналин. Неговият свят се преобърнал. Животът му се объркал. Това било толкова несправедливо, толкова нечестно, толкова грешно. И така, той непохватно извадил нож и нападнал слугата на първосвещеника. Исус обаче не приел защитата на Петър, а вместо това излекувал ухото на Неговия враг. 

Учениците, както ни се казва в Матей 26 и Марк 14, се разпръснали. Но Петър Го последвал отдалеч, прониквайки в двора, където се провел тайният и незаконен процес срещу Исус в къщата на Каяфа. Трябвало ли е да отиде Петър? Какво друго можел да направи? Той трябвало да намери начин да бъде близо до Исус, за да Го защити, за да се бори за Него, за да демонстрира своята лоялност.