Обичай като ИсусПример

На опашка пред банката

Винаги съм била объркана относно социалния статус. Защо ние, човеците, издигаме някои хора пред други? Може да има много фактори, които влияят на нечие място на социалната стълбица: слава, богатство, способности, красота, личност, титла, потекло и т.н.

Вероятно в гимназията за пръв път забелязах различните рангове на популярност, но и като възрастен продължавам да забелязвам, че мнозинството единодушно подкрепят някого и колективно игнорират другиго. Ние се поставяме в класации, слагайки някои на първо място, а други - на последно.

В първата година след като се преместих в голям град, аз направих глупавата грешка да отида до банкомат в събота. По пътя ми за среща с човек, който се надявах да впечатля, заех мястото си на дълга опашка от нетърпеливи хора, на които им трябваха пари в брой за уикенда. Потънала в мисли, не забелязах веднага нарастващото вълнение в началото на опашката, където имаше поне осем души. Звук от ридание и една ругатня обаче привлякоха вниманието ми и видях жена със мазна коса, която се бореше да сдържи емоциите си и да приключи транзакцията. Взрях се в жената и след това погледнах към опашката с хора пред и зад мен. Всеки избягваше зрителен контакт и любезно (или по-скоро нетърпеливо) игнорираше жената в затруднение. Тя анулира транзакцията си, после се обърна към всички нас и каза: „Баща ми току-що почина.“ Беше не толкова извинение, колкото обяснение. Когато не получи никакъв отговор, тя се обърна, все още плачейки, и се запъти към паркинга. Огледах се да потърся помощ, мислейки си, че някой наистина трябва да направи нещо. За мой ужас, тогава ме осени, че причината, поради която собствените ми крака стояха неподвижни, беше, че аз не исках да изгубя мястото си в растящата опашка.

Колко често даваме предимство на нашите собствени планове пред това да обичаме хората по начина, по който Исус ни призовава? Колко често игнорираме тези, които са ценни за Христос, защото повърхностно определяме стойността им? В този момент пред банкомата аз си имах място, където трябваше да ида, и човек, когото исках да впечатля. Тази жена не беше никоя за мен и аз егоистично почувствах, че нямам време за нея. Но Христос не ни е призвал да му служим само когато ни е удобно. Той не иска от нас да служим само на тези, които смятаме, че са достойни за нашето внимание. Той ще преобърне нашите приоритети с главата надолу — от кралицата на бала до порно звездата или от наркомана към спортиста — и ще заяви, че въпреки нашите повърхностни етикети, първите ще бъдат последни и последните ще бъдат първи.

Скърбящата жена вече се опитваше да отключи колата си и аз усетих как тичам към нея. Тя беше станала моят приоритет, тъй като сърцето ми се изпълни със състрадание към нея. При нейния изненадан поглед, аз искрено казах „Много съжалявам за Вашата загуба“. Лицето ѝ се сгърчи за пореден път и тя заплака, докато я прегръщах. След минута тя се успокои и тихо ми благодари, преди да се качи в колата си и да отпътува. Върнах се при банкомата, където хората на опашката се правеха на заети с телефоните си и старателно ме игнорираха.

И заех мястото си на края на опашката.

Бет Касъл
Life.Church Creative Media Team (Съпруга)