Бойното поле на ума. Посвещение.Пример

Добре обмислени планове



"Как можа?" крещеше Хелън. "Как изобщо можа да извършиш такова нещо?"



Том гледашe безпомощно съпругата си. Той беше извършил прелюбодейство, беше се изправил срещу греховните си деяния и беше помолил съпругата си за прошка.



"Изобщо не бях планирал изневяра," каза Том със сълзи в очите.



Той не лъжеше. Той знаеше, че е направил някои лоши избори, но не беше помислил за последствията от действията си. След почти час умоляване той каза нещо, което помогна на Хелън да започне да разбира и евентуално да прости.



"Аз не ти бях верен още преди да извърша прелюбодейството." Той говореше за това, че те все бяха заети, за да прекарват време заедно, за неговото критикуващо отношение, за нейната липса на емоционален отклик, за това, че тя не го слушаше, когато той ѝ говореше за проблемите в офиса.



Точно така работи Сатана. Той започва, като бомбардира нашите умове с хитро изработени модели на раздразнение, неудовлетворение, съмнения, страхове и доводи. Той действа бавно и внимателно (все пак добре обмислените планове изискват време).



Том беше започнал да се съмнява дали Хелън наистина го обича. Тя не го слушаше, тя не винаги откликваше на неговите любовни настроения.



А една от неговите колежки го слушаше. Веднъж тя каза: "Хелън не заслужава такъв топлосърдечен и грижовен мъж като теб." (Сатана работеше и в нея.) Всеки път, когато Том правеше малка стъпка встрани от правия път, той оправдаваше действията си в своя ум: "Ако Хелън не иска да ме слуша, то има хора, които искат."



Колежката слушаше. Няколко седмици по-късно той я прегърна и му се прииска да беше почувствал подобен нежен отклик и от съпругата си. Това беше една безобидна прегръдка - или поне така изглеждаше.



Том не разбираше, че Сатана никога не бърза. Всичко, от което се нуждае, е удобен момент да внуши нечисти, егоцентрични мисли в нашите глави. Ако не ги изритаме, те остават. И той може да продължи със своя зъл и разрушителен план.



Не е нужно да позволяваме тези погрешни мисли да се настаняват в нашите глави. Защото оръжията, с които воюваме... са силни пред Бога... "Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа..." (2 Коринтяни 10:4-5).



Господи Исусе, в Твоето име настоявам за победа. Укрепи ме да приведа всяка мисъл в покорство. Помогни ми да не позволявам думите на Сатана да остават в ума ми и да откраднат победата ми. Амин.



От книгата "Бойното поле на ума" на Джойс Майер. Авторски права © 2005 на Джойс Майер. Издателство Фейт Уърдс (FaithWords). Всички права запазени.