Последните уроци: План за Страстната седмицаПример

"Служи и обичай" Вманиачена съм по чистотата и подреждането, а имам три малки момиченца на по пет и по-малко години, което буквално ме изкарва извън релси. Просто не мога да се справя с всичко и това често ме побърква. Наскоро си купих табела с надпис "Простете за бъркотията. Децата ми творят спомени." Закачих я и минавам покрай нея сто пъти на ден, докато минавам покрай части от Лего, мръсно пране, мръсни съдове, чисти кърпи, чакащи с дни да бъдат сгънати, и си шепна: "Твори спомени, Беки. Твори спомени." Мога толкова да се вглъбя в подреждането, че да пропусна да обичам. Днешният текст ни отвежда при една друга група от хора, с която Исус прекарваше доста от времето си, онези, за които четем, че Той обичаше и приемаше за Свои. Прочети Йоан 13:1-17 и забележи отношението на Исус към учениците. Исус, Синът на Бога и Изкупителят на цялото човечество, смири Себе Си и изми 12 чифта миришещи крака. Не мисля обаче, че Той обърна внимание на миризмата и мръсотията. Той знаеше, че това бяха последните Му часове с онези, които обичаше, и че трябваше да им предаде този урок — сега думите бяха излишни. Така че Той се наведе и избърса мръсотията. Прочети отново Йоан 13:15-17. Кои са хората, на които служиш (или трябва да служиш)? Колегите или подчинените ти? Децата ти? Съквартирантите или съпруга(та) ти? Приятелите ти? Съседите ти? Как би могъл, образно казано, да измиеш краката им тази седмица? А може би буквално трябва да измиеш нечии крака. Чии крака биха могли да бъдат това? А сега прочети Йоан 13:34-35. Когато си служим един на друг, показваме обичта си един към друг. Всъщност, Исус казва, че това е начинът, по който другите ще разберат, че сме християни. Знаят ли другите, че си християнин, последовател на Исус? Начинът, по който виждам мнозина да представят християнството по социалните медии, наистина ме съкрушава. Изоставили сме мисията си да служим и да обичаме. Повече сме загрижени да обърнем онези, които твърдят, че не следват Христос, към Него. Когато всъщност сме призовани да служим и да обичаме, а не да притискаме другите да станат като нас. Как би могъл подходът на служене и любов, вместо на осъждане, да промени начина, по който другите биха могли да преживеят Христос? Колко облекчаващо е да знаем, че промяната или спасението на света не зависи от нас самитe? Всичко, което сме призовани да направим, е да се смирим и да изберем да служим и да обичаме другите.