Поставяне на богоугодни целиПример

Веднъж попитах група деца дали смятат, че могат да избягат маратон.

Да напишат книга.

Да уловят печелившия тъчдаун на Super Bowl.

Да победят Бионсе в състезание по танц.

Почти всяка ръка бе вдигната във въздуха за всеки въпрос.

Децата мислят, че могат да постигнат всичко. Те мечтаят големи мечти. Не се явяват на деня на кариерата, облечени като човек, който седи в кабина. Искат да бъдат играчи на НФЛ, рок звезди или президент.

Но нещо се случва с нас докато порастваме и много от нас спират да мечтаят.

Задоволяваме се с това, което е достатъчно добре. Задоволяваме се с посредственото. Задоволяваме се със самодоволството.

Факт: Няма да намериш място в Божието Слово, където да се казва нещо добро за това да бъдеш посредствен, самодоволен християнин.

Така че, докато се придвижваме към поставянето на богоугодни цели, трябва да бъдем брутално честни, оценявайки това, което записваме, за да сме сигурни, че всъщност си поставяме цели, а не само дадености.

Даденостите са неща, които можем да постигнем, ако просто извършим минимума. Целите изискват усилия. А богоугодните цели изискват Божията сила, не само нашата амбиция.

Ето въпроса, който трябва да зададем.

Тази цел изисква ли Бог, или просто изисква мен?

Ако искаме християнският ни живот да бъде вълнуващ, трябва да си поставяме цели, за които се изисква Бог да се изяви.

Може да не си в опасност от това да съсипеш драстично живота си. Но не е ли също толкова трагично да мислиш, че може да го пропиляваш?

Харесва ми как Джон Пайпър го казва в книгата си ”Не пропилявай живота си”:

<< „Но каквото и да правиш, открий фокусиращата се върху Бога, величаеща Христос, пропита с Библията страст на живота си и намери своя начин да я изразиш, изживееш и умреш за нея. Така ще направиш нещо значително и трайно. Няма да пропилееш живота си.”

Свършиха се дните на даденостите и обикновените цели. Нека мечтаем с Бог, докато си поставяме богоугодни цели.

Годподи, благодаря Ти, че Ти Си Бог без ограничения. Прости ми, когато планирам курса си, без да мисля за ролята, която играеш Ти в живота ми. Годподи, тук съм. Използвай ме. Изпращай силата Си по толкова невероятни начини, че другите да виждат Теб в работата ми далеч повече, отколкото мен. Обичам Те. Амин.