Когато вярата угасва: 10 дена да откриеш Бог измежду сенките на съмнениетоПример

Тъй като живеем в един свят с ограничения, ние се съмняваме.

Тъй като нямаме всички отговори, естествено възникват въпроси:

Какъв е Бог? Как мога да Го опозная? Каква е целта на живота? По кой път да поема?

Един неизвестен мистик от четиринайсети век веднъж казал, че ние се намираме в "облак от неизвестно". Поради това се съмняваме. Не винаги виждаме небето.

Но това, което трябва да си припомним е, че всичко това е част от Божия замисъл. Той умишлено ни направи такива. Той заложи граници в системата. Не беше по случайност. Той знаеше, че ще трябва да живеем с толкова много неизвестни. И въпреки това избра историята на човек да бъде такава. . . . Когато Бог реши да създава, Той можеше да каже "да" на хиляди други възможности. Но Той не го направи. Той избра този свят. Той избра теб. Той избра мен. С всичките ни ограничения. И въпреки всичко го нарече "добро".

Всичко това означава, че съмненията са нещо нормално.

Те са естествено следствие от живота в този свят.

Ти се съмняваш не защото си ужасен човек или защото си по-малко духовен от всички останали. Ти се съмняваш, защото си човек.

Това е важно, защото толкова много християни гледат на съмнението като на неописуем, отвратителен грях. . . .

Бог не създаде Адам и Ева с готови отговори на най-трудните житейски въпроси. Вместо това Той им позволи да изследват, да задават въпроси и да се учат. Той създаде градина, в която неизвестното съществуваше заедно с вярата. Това означава, че когато се съмняваме, това не е защото сме разочарование за Бог; съмнението е естествен отговор на ограниченото ни разбиране. . . .

Вярата не е въздържание, а възможност. Вярата е непосредствена близост, привличане, връзка. Но за да стигнем до там, понякога това, в което сме сигурни трябва да бъде разрушено. Формулите ни да бъдат разбъркани. Въпросите ни да останат неотговорени. И точно там, в дълбочината на връзката, ние откриваме не списък с религиозни клишета, а една Личност. Ражда се приятелство.