Историята на ВеликденПример

НЕДЕЛЯ



На този велик ден отделяме време да размишляваме за кръста, за празния гроб и за всичко онова, което те са ни дали. Но нека също така да отделим време за размисъл върху делото, към което този ден ни призовава - "да отидем и да правим ученици..." Чистото евангелие, което Христос предаде на Своите ученици, беше добрата вест за Божията благодат, вест, която трябваше да бъде разпространена, а не просто получена. Исус остави своите ученици екипирани да създават други последователи, да принасят плод. И доказателството, че те го правеха, беше, че хората, които те бяха направили последователи, също създаваха последователи. И така в продължение на две хиляди години. Но вероятно във всяко поколение, включително и в нашето, понякога евангелието, което разпространяваме, мутира в нещо по-слабо. Вместо вярно да принасяме плод, ние култивираме грозде без семена. Докато се покланяме на Бог днес и Му благодарим за благодатта, която сме получили, нека се помолим да приемем по-сериозно от всякога предизвикателството да предадем нататък вестта за Божията благодат и да живеем на дело Великото поръчение на Христос.