Започнете оттук | Първи стъпки с ИсусПример

Марк 6-7 | Изпратен за да служа

Днес четем Марк 6 и е време да се включим в играта. Да следваме Исус не означава да седим на зрителската скамейка и учениците са на път да бъдат включени в играта.

Това важи и за вас. Ако следвате Исус, вие сте призовани да служите, без изключение. Ако не сте вярващи, поканата е отправена. Но знайте, че не сте поканени да се присъедините към институция, вие сте призовани към движение.

Какво означава това за учениците? Те тепърва ще разберат. Марк 6, стих 7:

„Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама като им даваше власт над злите духове.“

Забележете, че Исус ги изпраща. Служението не чака хората да влязат, то излиза там, където има нужда. И Той ги изпраща по двама – служението е отборен спорт. И Той им дава власт – Божия авторитет – да отидат.

И Той им дава напътствия. Стих 8:

„Не взимайте нищо за из път освен тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си.“

Така че първата им мисия е урок по вяра. Без провизии – само вяра. Инструкциите обаче не са едни и същи всеки път. По-късно Исус ще ги изпрати на друга мисия с провизии. Мисията няма формула или рецепта, тя е приключение и истинският ключ е всеки път да получавате напътствия от Господ. Да следваш Исус означава да следваш указанията Му и винаги да се доверяваш на Бог. Дали сте с празни ръце или напълно осигурени, разчитайте на Бог да се погрижи.

И как се справиха учениците? Стих 12:

„Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.”

Значи успяха! Довериха се и Бог ги подсигури. Те се върнаха при Исус, за да дадат отчет, но много скоро се събра тълпа и в стих 31 Той каза на учениците:

„Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“

Тук виждаме основно правило за служението: почивка с Исус. И така те стигат до уединено място, но тълпата стига там преди тях! Съжалявам, приятели – този път няма почивка. Тридесет и четвърти:

„Когато слезе от лодката Исус видя огромната тълпа и Му дожаля за хората.“

Винаги се удивлявам на способността на Исус да състрадава. Състрадание означава „страдане с“ – и Исус направи точно това. Той видя нуждите на хората и се погрижи. И той научи учениците да се грижат.

И така, Исус поучаваше и стана късно. Много хора – отдалечено място – и имаха нужда от храна. Учениците казват на Исус да разпрати всички. Разумно решение. Стих 37:

„Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

Обърнете внимание. Учениците виждат нуждата и Исус им казва теда нахранят хората. Но няма достатъчно. Никак дори! И се намират по средата на нищото.

Но помните ли какво научиха току-що: с празни ръце или напълно подсигурени, доверете се на Бог да снабди. Стих 38:

Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби“.“

Това е хляб и риба само за няколко души, а не за хиляди. Но гледайте внимателно. Те казват на хората да седнат и в стих 41,

„Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората.”

Почакайте малко. Натиснете пауза и погледнете внимателно. Исус благодари, разчупи хлябовете и даде на всеки ученик – по колко?

Поставете се на тяхно място. Погледнете какво има в ръцете ви – може би половин хляб, малко риба. Погледнете нагоре – стотици хора. Но Исус ви казва да ги нахраните, така че вие ги храните. Четиридесет и втори:

„Всички ядоха и се нахраниха, а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.“

Това е страхотно. И продължава да се случва. Чувал съм много действителни истории за хляб и риба от мои приятели в служението. Помощ по време на ураганно бедствие в южните райони, храна за бедните в Мексико и безброй други. Понякога от нищото се появява камион. Понякога с малко количество издържаме много по-дълго, отколкото би трябвало. Истински чудеса – но винаги за да задоволят нужда. Винаги в служение на състрадание.

Докато четете Марк 6 и 7, вижте чудесата на Исус. Изтъква ли Той себе си – или показва състрадание? Учи ли учениците да правят чудеса или да се грижат и да помагат дори когато нуждата е много по-голяма, от това, което могат да подсигурят?

Отдавна научих, че аз не съм достатъчен. Но служението е призив към нещо по-велико от нас самите, нещо, което не можем да направим сами.

Ами вие? Имате ли куража да направите нужното, за да помогнете на всички тези хора? Не? Нито пък аз. Но Исус каза вървете, така че да тръгваме. С празни ръце или напълно подсигурени, доверете се на Бог... и влезте в играта.

За размисъл и дискусия:

• На какво според вас Исус учи учениците, като ги изпраща без пари? А какво ще кажете, когато им каза да нахранят 5000 души без достатъчно храна? Приложими ли са тези уроци днес?
• Какъв е вашият опит да служите на Бог и да помагате на другите? Споделете вашата история.
• Ако можехте да направите нещо за Бог, какво би било то?