Скърбене с надежда след спонтанен аборт и загуба от Адриел БукърПример

Ден втори

Необуздана скръб

Писание: Псалми 69:1-4

Спомням си дните, когато исках да пропълзя в някоя пещера, да намеря място, където да се свия в тишината и никога да не се събудя. Не че наистина исках да умра, просто не знаех как да живея под тежестта на тъгата и рухналите очаквания.

Изведнъж мъката ме удряше като гореща вълна, притискаше гърдите ми, оставяше ме отчаяна да се освободя от пластовете, за да мога да намеря малко облекчение. Но дори докато изпитвах силна самота, си спомням, че усещах сладостта на Божието присъствие в някои от тези мрачни часове. Нещо ми подсказваше, че спокойствието му не беше изоставяне, а приятелство. 

Това не означава, че винаги чувствах присъствието му или че не копнеех за нещо по-осезаемо — докосване или дума. (Билборд с мигащи неонови светлини с фон от двойна дъга щеше да ми дойде добре.) Но дори когато имах чувството, че опипвам в тъмното, някак си знаех, че има Бог, който познава болката, който остава с мен в моята. 

Може би твоят опит изобщо не е бил такъв. Може би се чудиш как душата ти някога ще си почине след скръбта, която като че ли е безкрайна или вярата, която така и не се възстановява. Може би Бог изглежда отсъстващ или тих. Или може би тези думи — „няма пулс“ — току-що са били изречени за теб и ти търсиш спасение. Може би се чудиш дали някога отново ще се почувстваш близо до Бог или дали си струва да се държиш за вярата, докато чакаш. Може би просто искаш да знаеш, че не си сама. 

Иска ми се да можех да ти кажа, че ще „усетиш“ Исус близо, когато имаш най-голяма нужда от него, но не мога. Коя съм аз, за да предполагам, че моят опит ще бъде и твой? Не мога. И това, приятелко, е истината за скръбта: тя е необуздана. Скръбта не следва план. Няма блок-схема. Тя не поставя отметки в квадратчетата, няма да се съдържа в приложението ти за списък с любими и със сигурност няма да остане в календара. 

Скръбта е буйна като морето, но не е нужно да ни унищожава. Не можем да я победим, но можем да я направляваме и също можем да намерим Исус там. 

Колко необуздана беше скръбта в живота ти напоследък?