Кръст и коронаПример

Възкресението - защо е важно

Какво щеше да стане, ако Исус Христос не беше възкръснал от мъртвите? Къде щяхме да бъдем? Каква увереност щяхме да имаме за каквото и да било в живота? Нашата увереност, размислите за смъртта и надеждите ни за съществуване след този живот щяха да бъдат засегнати.

Бог знаеше, че възкресението на Исус ще повдигне много въпроси в съзнанието ни и затова накара Павел да ни даде някои отговори. В 1 Коринтяни 15:14 апостолът засяга главния въпрос: Ами ако възкресението наистина не се е случило? Той пише: "А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна."

Това означава, че ако възкресението не се е случило, нашата вяра би била празна и неоснователна; ние бихме били фалшиви свидетели, разпространяващи лъжи; всичките ни усилия за вярата биха били безполезни; и четенето на Писанията, и споделянето на Благата вест биха били пълна загуба на време (1 Кор. 15:17). Всички Христови последователи, които са починали, вярвайки, че са определени за вечен живот, просто са погинали, а надеждата им за Небето не е била нищо повече от заблуда (1 Кор. 15:18). Най-лошото е, че все още щяхме да живеем в своите грехове (1 Кор. 15:17), под осъждение, дължейки собствения си живот като заслужено наказание за нашите прегрешения (Римл. 6:23). Павел обобщава това по следния начин: "Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните" (1 Кор. 15:19).

За щастие надеждата ни се простира извън този живот, защото Исус наистина възкръсна от мъртвите. В Своята мъдрост Бог ни остави неоспорими доказателства. Като начало, гробницата е била охранявана от римски войници, които ги е чакала неизбежна смърт, ако не успеят да изпълнят заповеди. Въпреки че тази предпазна мярка е целяла да попречи на Христовите последователи да откраднат тялото Му и лъжливо да твърдят, че Той е възкръснал (Мат. 27:62-66), все пак гробът се оказва празен. Друг показател е този на променените животи - нещо значимо трябва да се е случило, за да могат уплашените ученици на Христос да се превърнат в смели възвестители на Евангелието въпреки насилствените заплахи (Йоан 20:19).

Най-важното е, че самият Исус обеща, че ще възкръсне от мъртвите (Мат. 16:21). Той твърдеше, че е едно с Отец (Йоан 10:30), така че Той или е бил и е Синът на живия Бог, или е лъжец. Историята обаче показва, че Той никога не е казвал неистина (Йоан 14: 6). Всичко, което Той е обещавал или е предсказвал, се е случило точно както е казвал, с изключение на онези пророчества, които предстоят (като второто Му пришествие). Един ден и то ще се случи точно така, както Той е предсказал, защото у безгрешния Божий Син не може да се намери нищо невярно (Йоан 7:18).