Обичай все едно никога не си бил нараняван от Джентезън ФранклинПример

Ден трети

Помненето срещу изгубването на бройката

Стих: Матей 18:21–22

Един от най-силните уроци, които Исус някога преподаде, беше този за прошката. Той го даде, защото Петър се обърна към Исус и го попита: "Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен, да му прощавам? До седем пъти ли? "

Подозирам, че Петър имаше някого наум, на когото вече беше простил шест пъти. Той може би тъкмо е бил готов да отпише този човек. Дали е така или не, той търсеше формула.

Исус каза: "Не, не седем пъти. Седемдесет пъти по седем."

Знаете ли, аз не съм добър по математика, но все пак мога да реша тази задача. Отговорът е 490. Както и да го чета, това означава, че ние трябва да прощаваме на един и същ човек 490 пъти всеки ден. Това си е много прощаване. При един акт на прошка на всеки три минути и нещо, можеш да прекараш цял ден само прощавайки на някого!

Но тук не става дума за числа. Исус даваше нова математическа формула, нов набор от истини, за да ходим в простителност. Първата истина е следната: Прошката не е въпрос на помненето на бройката. Тя e свързана с изгубването на тази бройка.

Ние всички ще бъдем наранени по някакъв начин. Брачният ти партньор ще те разочарова. Някой може да клюкарства по адрес на брака ти. Някой може да открадне парите ти. Някой може да открадне съпруга ти. Някой може би те е насилвал. Някой може би е наранил детето ти.

Макар че да бъдеш наранен е реалността, да се огорчиш и да стоиш огорчен е начин на реагиране. Ние трябва да живеем живот на постоянна прошка. Това не се отнася до задоволяване на изискванията на някакво математическо уравнение. Трябва да прощаваме. По всяко време.

Голямата идея: Спри да помниш бройката и започни да я губиш.