Готов за връзкаПример

Да поговорим за секс

"Колко далеч е…твърде далеч?"

Точен въпрос, но не е правилният. (Ще поговорим за това след секунда). 

Ето какво: Ти ще искаш да правиш секс. И това е съвсем нормално желание. Истината е, че Бог пръв е създал секса. Изглежда шантаво, нали?

Бог е измислил секса специално за завета на брака. 

Изречението, което току-що прочете, може да е причината да си останал разочарован, когато добри християни са ти казали, че не трябва да правиш секс. Защото си чувал неща като "Бог не одобрява секса преди брака" без да е последвано от обяснение защо.

Бог не се опитва да ти отнеме забавлението или радостта, като ти казва, че не трябва да правиш секс с приятеля или приятелката си. Всъщност е точно обратното: Бог знае, че сексът е истинска мощ. Точно както лагерният огън, оставен без надзор, може да изгори цялата гора. 

Сексът е обвързване. Това не означава, че ако правиш секс с някого ти си залепен за него, а по-скоро означава, че си дал част от себе си на този човек. 

Бракът е завет. Това е магическа, библейска дума за обвързващ договор. Бракът има за цел да продължи цял живот, а не само докато сте в училище, университета или докато нещата са лесни. Бракът е завет между двама души, които са заедно в болест и здраве, до края на живота си. 

Ето защо Бог е запазил секса за брака. Защото любовта - включително секса - са винаги по-добри в контекста на ангажирани, няма-да-избягам взаимоотношения. 

Може би си мислиш "Но аз наистина съм поел ангажимент към приятеля или приятелката си". Това е чудесно и може би е наистина така. Но само защото си чел договора, не означава че си се подписал под него. Докато не кажеш заветното "Да", ти не си напълно обвързан с този човек. 

Сега, нека се върнем към предишния въпрос. Може би се чудиш "Добре, все още няма да правя секс. Но наистина… колко далеч е твърде далеч? Например можем ли…? 

Това е разбираем въпрос, но има и един по-добър:

Нека ти разкажа една история. 

Един ден, когато седиш с децата си или дори с внуците си, не би ли искал да им разкажеш цялата си история без да се налага да пропускаш някои части? Нали не искаш да се налага да избягваш разказа за онова момиче или онова момче от последната година в училище. 

Сега слушай. Нещата се случват. И ако вече си отишъл твърде далеч, знай, че Божията прошка и благодат са истински, и Той все още те обича много и се грижи за теб. Защото няма нещо, което можеш да направиш, за да накараш Бог да те обича повече или по-малко. Но не трябва да повтаряш една и съща грешка отново и отново. Истината е, че Библията сравнява повторението на една и съща грешка като куче, което се връща на бълвоча си. Звучи гадно, но е истина. 

Не позволявай на грешките ти да те дефинират. Нека ти напомнят да започнеш отново и да започнеш да живееш по Божия начин. 

Помисли върху това. Каква е историята, която искаш да разкажеш?