Бъди ръцете и кракатаПример

Причината за твоята надежда

Естественото израстване в служението ми като ръцете и краката на Исус започна с ранни разходки на кучето ми. Започнах, когато бях на седемнадесет години - излизах навън с инвалидната си количка, за да разходя кучето си и започвах разговор с почти всеки, когото срещнех. Не знам дали поради привлекателността на кучето ми Сет (смесица между Джак Ръсел териер и Кинг Чарлз Кавалер) или просто заради мен самия, но винаги имаше много хора, с които разговарях, докато вървяхме заедно. 

Говорехме си за кучето, а ако никога не се бяхме срещали, често ме питаха как съм изгубил крайниците си. Когато споделях историята си, те биваха заинтригувани или докоснати.
Тези разговори понякога водеха до дискусии за вярата. Хората се чудеха как може да съм толкова позитивно настроен, а аз им казвах, че вярвам, че Бог ме е създал с определена цел и че ще продължавам да вярвам в това. 

Да се разхождам наоколо и да споделям с останалите хора кучето си Сет и вярата си се превърна в истинска страст за мен. Излизах от къщата със Сет и с нетърпение очаквах да видя кой ще се покаже зад ъгъла. След известно време вече споделях историята и вярата си почти навсякъде, където отидех. Не си спомням да е имало хора, които да са ме отхвърляли, макар че имаше такива, които заобикаляха, когато ме виждаха да идвам. 

Опитвах се да не бъда твърде напорист или натрапничав. Просто ги питах как са и след няколко минути разговор им задавах въпроса: "Има ли нещо, за което бихте искали да се помоля?" Повечето хора оценяваха предложението. Кой не се нуждае от молитва от време на време за самия себе си или за някой близък? Молитвата е като неочакван подарък от непознат, дори по-хубаво от това да спечелиш от лотарията, понеже наградата за молитвата е вечна! 

Като християни ние трябва да сме на крак и винаги готови да споделяме вярата си. За щастие всъщност имам няколко пръста, така че това не е проблем! Най-добрият начин да демонстрираме вярата си е да живеем всеки ден със сила, мир, любов и радост - дори и сред изпитанията. 

Кога за последно си бил развълнуван да споделиш Благата вест с някого другиго? Какви дарби ти е дал Бог, за да разказваш на другите за Него?