Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Псалми 42

42
1(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. 2Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? 3Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? 4Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше. 5Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му. 6Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.
7Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене; 8<Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми. 9Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? 10Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? 11Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.

Избрани в момента:

Псалми 42: BG1940

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте

YouVersion използва бисквитки, за да персонализира Вашето преживяване. Като използвате нашия уебсайт, Вие приемате използването на бисквитки, както е описано в нашата Политика за поверителност