Деяния 14:8-18

А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил. Той слушаше Павла като говореше; а <Павел>, като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен, рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше. А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас. И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител. И жрецът при Юпитеровото <капище>, което беше пред града, приведе юнци и <донесе> венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва. Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки: О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях; Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища, ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба. И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.